– Как мина интервюто?
– Чудесно! Казаха ми, че ще ми се обадят.
– Кога?
– Не уточниха коя година.

0 0 0 0 3

Учителката:
– Къде ти е домашното?
Ученикът:
– Госпожо, то е невидимо… като знанията ми по математика.

0 1 1 0 1

- Браво бе! Най-накрая си сменил чорапите, които носеше от два месеца!
- Но, скъпа...
- Гледай ме в очите! Коя е тя?

0 0 2 1 2

Началникът:
– Този месец трябва да работим като един екип!
Служител:
– Добре, шефе. Кой ще е болен?

1 0 2 0 3

– Забравям всичко напоследък…
– От кога?
– От кога какво?

2 0 0 1 0

– Скъпи, помниш ли коя дата се запознахме?
– Разбира се!
– Коя е?
– Е, чак толкова не помня…

0 1 0 0 0

– На колко си?
– На толкова, че вече духам свещите поетапно.

2 0 3 0 2

Началникът:
– Защо закъсня?
Служителят:
– Сънувах, че работя… и проспах алармата от умора.

0 0 2 1 2

По улицата пълзи пиян мъж:
- Момченце, знаеш ли къде живее чичо Иван?
- Но чичо, нали ти си чичо Иван!?
- Това го знам! Само не знам къде живея!

0 1 1 0 2

Учителката:
– Кой ще каже изречение с думата „герой“?
Иванчо:
– Татко е герой – оцеля след родителска среща.

1 0 0 0 4