Трима се срещат в рая и си разказват как са умрели.  Първият: - Аз се прибирам вкъщи и гледам жена си гола в леглото. Веднага почвам да търся любовника. Не мога да го намеря, хващам хладилника и през прозореца. Стъклото се стчупи, едно парченце попадна в окото ми и умрях... Вторият:  - А пък аз си ходя най-спокойно и по едно време един хладилник падна върху мен и ме смачка.  Третият започва:  - Аз, както си седях в хладилник... Още...

Като малък се страхувах от тъмнината. Сега, като си гледам сметката за тока, ме е страх от светлото!  

Едно време казвах: - В леглото съм страхотен! А сега казвам: - Страхотно, в леглото съм!

Две приятелки си говорят:  - В мен се крие кулинарен талант! Нали знаеш как готвя?  - Отлично готвиш, да!  - А знаеш ли как шия?  - Разбира се, нали ти ми уши няколко рокли!  - И съпругът ми е страхотен! Идея си нямаш!  - А, имам, имам......

Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: - Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? - Ааа, не мога, ще липсва Иванов. - Тогава довечера? - Не може, Иванов заминава командировка. - Ами утре или през седмицата? - Не мога, Иванов цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: - Добре де, поне ми кажи кой е тоя Иванов! - То и аз не го познавам, ама ходя при жена му. Още...

– От всичките работни дни в седмицата най-много обичам петъка – нищичко не правиш, само си седиш и си мислиш как да прекараш почивните дни.. – Аз пък предпочитам четвъртъците. – Защо? – Ами, първо, предстоят почивните дни, но освен тях – и петък…

Между приятели: - Жената твърди, че всички мъже са тъпаци. - Лъже, аз например съм ерген!

– Днес по радиото казаха, че вече денят щял да бъде по-дълъг от нощта. И се предвиждал устойчив растеж – по няколко минути дневно! – И после нека разправят, че правителството нищо не прави за нас!

Пред църквата клечи просяк: – Подарете, моля ви, за парченце торта… Подарете, моля, за парченце торта… Милозлива дама бърка в чантичката си за монета. – Ето – само че защо за торта! Винаги си казвал, че е за хляб… – Е, днес имам рожден ден…

– На мен по принцип не ми пречи, че пътувам по цял час до работа. Само че тия осем часа, в които чакам да тръгна обратно – наистина ме скапват.