Семейни
- Адвокати и лекари
- Артисти и спортисти
- Блондинки
- Герои от приказките
- Животните
- Компютърни
- Луди
- Любими герои
- Митничари и военни
- Мръсни
- Мутри
- Национални
- Началници и секретарки
- Овчари и ловци
- Пияници и наркомани
- Политически
- Полицаи и пожарникари
- Радио Ереван
- Разни
- Семейни
- Сервитьори и продавачи
- Старост- нерадост
- Студенти и ученици
- Тъщи
- Църква
- Черен хумор
- Шофьори и пилоти
Семейни
-
Мъж към жена си: - Скъпа, виж какво хубаво, слънчево време, а ти си се затворила вкъщи и миеш чинии. Я по-добре излез навън и измий колата!
-
– Ало, Бърза помощ ли е? Жена ми лежи неподвижно в кухнята, какво да правя? – Първо искаме да се успокоите. – ОК. Вече съм спокоен. Сега какво? – До жена ви ли сте? – Не, нали трябва да се успокоя! Пия бира във ваната...
-
- Ленче, кой този младеж, дето излиза сутрин от вас? - Един студент 4-ти курс! - Ама редовно ли? - А, не! Само когато мъжът ми е в командировка.
-
- Скъпи, имам една добра и една лоша новина. Измих колата. - Добре, каква е лошата? - Ще трябва да я извадим с нещо от басейна...
-
- Нееееее. - Даааааа!
-
Семейство се кани да лепи тапети. Жената казва на мъжа си: - Слез при съседите долу, те скоро правиха ремонт. Питай ги колко ролки са си купили. Той отишъл и съседите му казали "Шестнадесет". Купили тапети, започнали да ги лепят, но останали 6 ролки. Мъжът бесен слиза при съседите: - Защо ме излъгахте? Шест ролки ни останаха неизползвани! - И на нас толкова ни останаха... Още...
-
Франция. Мъж влиза в аптека: – Дайте ми опаковка черни презервативи! – А защо точно черни? – Мъжът на любовницата ми умря и искам да изкажа съболезнованията си. - Мосю, колко учтиво от Ваша страна!
-
Съпругът се прибира от командировка и гледа в пепелника димяща пура. - Тая пура пък откъде дойде? - пита той. - От Хавана е! - чува се горд глас откъм гардероба.
-
Той винаги слизаше пръв от колата, минаваше от другата страна и и отваряше вратата като на кралица, а жените от квартала и завиждаха. - Какъв мъж, какъв джентълмен! - казваха те. А само тя знаеше, че дръжката отвътре е счупена.
-
- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да, бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват горещо да се молят...